Продължете към съдържанието

Обекти на ЮНЕСКО в списъка на Световното природно и културно наследство

Обекти на ЮНЕСКО в списъка на Световното природно и културно наследство 2

Българските обекти, включени в списъка на Световното природно и културно наследство са: 2 природно и 9 културно наследство. Два от обектите на културното наследство са нематериално културно наследство:

Обекти на световното природно наследство в България

  • Национален парк „Пирин“ – включен 1983 г.
  • Резерват „Сребърна“ – включен 1983 г.

Национален парк „Пирин“

Планината Пирин, която се намира в Югозападна България, е покрита в по-голямата си част с Национален парк Пирин. Един от трите национални парка в Република България е Национален парк „Пирин“. Други два са „Рила“ и „Централен Балкан“.Планината Пирин е обхваната в голяма степен от парка. Границите и площта на националния парк са се променили значително с течение на времето.

На 8 ноември 1962 г. е създаден Национален парк „Вихрен“ с намерението да се запазят горските масиви, намиращи се в най-високите райони на планината. Паркът обхваща само малка част от сегашната му територия, която е около 6 200 хектара. През 1974 г. той е обявен за Национален парк „Пирин“ и има много по-голяма площ според решение на Министерството на горите.

През 1979 г. е създадена отделна дирекция, която отговаря за опазването и укрепването на парка. Седалището на тази дирекция е в град Банско. След приемането на Закона за защитените територии в Република България през 1998 г. той е обявен за национален парк.

Площта на националния парк е 40 332,4 хектара. Министерството на околната среда и водите отговаря за управлението на парка след получаването на статут на национален парк. От двете страни на националния парк са разположени градовете Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански.

Резерватът „Баюви дупки – Джинджирица“, един от първите в България, и резерватът „Юлен“ са двата природни резервата, които се намират на територията на националния парк. Резерватът „Баюви дупки – Джинджирица“ е съставна част от мрежата от биосферни резервати „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО.

През 1983 г. паркът е включен като един от европейските региони с международно значение.

Ако нямате възможност да посетите обекти, то можете да ги разгледате в интерактивни приложения и карти от своя лаптоп, смартфон, смарт часовник или таблет.

Резерват „Сребърна“

„Сребърна“ е български защитен биосферен резерват, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. През 1948 г. регионът е обявен за природен резерват със защитена територия, обхващаща около 892,05 хектара и буферна зона, обхващаща приблизително 540 ха.

Сребърна е обявена за защитена природна зона през 1948 г. Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение за първи път признава Сребърна през 1975 г. Обявен е за биосферен резерват от ЮНЕСКО през 1977 г.

Добавен е към списъка на ЮНЕСКО за природни паметници и Обекти на световното културно наследство през 1983 г. Според Европейския червен списък на световно застрашените животни и растения резерватът е дом на 22 редки, уязвими или застрашени вида животни и растения, както и 149 вида според Червената книга на България . Един от най-важните и известни защитени природни обекти в България и в света е езерото.

Местоположение на Резерват „Сребърна“

На 16 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от река Дунав, близо до село Сребърна. Включени са езерото Сребърна и околностите му. Разположен е по Виа Понтика, основният миграционен път на птиците, свързващ Европа и Африка.

История на Резерват „Сребърна“

Генезисът на името е обект на различни градски легенди. Единият е хан Сребрун, загинал тук по време на кървава битка с печенегите. Втората легенда описва пълна със сребро лодка, която била заровена на брега на блатото. Според третата и най-правдоподобна традиция името е вдъхновено от магически образ, наблюдаван една вечер при пълнолуние. Появата на разтопено сребро се създава, когато луната е високо в небето.

След подписването на Букурещкия договор през 1913 г. Румъния анексира територията на резервата, както и цяла Южна Добруджа. Добруджа отново влиза в състава на българската държава през 1940 г. след подписването на Крайовската спогодба.

Алекси Петров посещава резервата през 1911 г. и е първият българин, проявил интерес към него. Той планира редица пътувания, тъй като беше толкова очарован от красотата на птичия свят. За да проучи колониите от птици, които гнездят там, Алекси Петров се завръща в резервата през 1940 г. Феликс Каниц вече пътува из района, а друг австриец, Едуард Ходек, прави същото през 1880 г.

В произведението „Домът на летците“ “, сподели мислите си той. Лео фон Калберматен документира най-тъмната глава в историята на този зашеметяващ регион. Хиляди чапли, големи и малки, бяха убити от него и войските му.

Перата от тези птици се изискваха от модата на времето за дамски шапки. Отомар Райзер беше друг авантюрист, който отиде в Сребърна. Втората част от написаната от него книга „Материали на българския орнис” е посветена на фауната на България.

Езеото „Сребърна“

Край река Дунав се намира сладководно езеро Сребърна. Площта му е между 2 и 2,5 km2, а дълбочината му варира от 1 до 3 m. Често блатиста.

Флора на Резерват „Сребърна“

В и около езерото има тръстика и друга водна растителност. Малко над две трети от площта на резервата е заета от тръстиковата растителна общност. Висшите растения са 139 вида, 11 от които са рядко срещани или застрашени извън Сребърна. Тънколистната папрат (Typha angustifolia), следвана от широколистната папрат, е вторият най-разпространен растителен вид (Typha latifolia). Както червената върба (Salix purpurea), така и сивата върба (Salix cinerea) са широко разпространени.

Фауна на Резерват „Сребърна“

Резерватът има доста разнообразно биоразнообразие. Има 24 вида риби, заедно с 24 вида бозайници, включително видра, европейска дива котка, степна скачаща мишка, воден плъх, миризма, голяма петниста стреличка, шипокоремна костенурка, сирийска чесновница (Pelobates syriacus), дървесна жаба, червена -коремна мида, щука, платика, червеноперка и езерен рак. Има също 11 вида влечуги, 10 вида земноводни.

В резервата „Сребърна“ се размножават 221 различни вида птици, включително попчета, тръстикови блатарки, синекраки и мустакати синигери. Тези видове включват къдроглав пеликан, розов пеликан, малък корморан, светещ ибис, лопатар, неми лебеди, белооки лебеди, червеногуша гъска, сива гъска и малка бяла гъска. Това е единственото установено място за размножаване на голяма бяла чапла в България.

Музей на Резерват „Сребърна“

Препарирани животни от резервата са изложени в Природонаучния музей към биосферния резерват „Сребърна“. Можете да наблюдавате птиците в резервата от музея. Използва се видеовръзка за предаване на изображение и звук от камера в зоната за гнездене на пеликани в блатото към екран в музея. Около резервата е изградена екопътека с беседки и площадки за наблюдение, където хората могат да наблюдават птиците.

Сребърна има печат и е един от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Музеят е отворен през тези часове. Четвъртък е свободен ден за посетители.

Обекти на световното културно наследство в България

  • Старият град Несебър – включен 1983 г.
  • Свещарската гробница – включена 1985 г.
  • Рилски манастир – включен 1983 г.
  • Ивановски скални църкви – включени 1979 г.
  • Казанлъшка гробница – включена 1979 г.
  • Мадарски конник – включен 1979 г.
  • Боянската църква – включена 1979 г.
  • Бистришките баби – включени 2005 г.
  • Нестинарството – включено 2009 г.