Рилският манастир „Свети Иван Рилски“, по-известен като Рилски манастир „Свети Иван Рилски“, е най-големият и най-известният източноправославен манастир в България.
Разположен е в югозападната част на Рила планина, на 117 км южно от столицата София, в дълбоката долина на река Рилска („Рилска река“), на 1147 м надморска височина, в рамките на природен парк „Рилски манастир“. Манастирът носи името на своя основател, отшелника Иван Рилски (876-946 г.), и в него живеят около 60 монаси. За да стигнете до него с лекота, можете да използвате мобилно приложение на Вашия таблет, смартфон или смарт часовник.
Основан през X в., Рилският манастир се смята за един от най-важните културни, исторически и архитектурни паметници в България и е ключова туристическа атракция както за България, така и за Южна Европа. Само през 2008 г. той е посетен от 900 000 души. Манастирът е изобразен на обратната страна на банкнотата от 1 лев, емитирана през 1999 г.
Традиционно се смята, че манастирът е основан от отшелника свети Иван Рилски, чието име носи, по време на управлението на цар Петър I (927-968). Всъщност отшелникът е живял в пещера без никакви материални притежания недалеч от мястото, където се намира манастирът, а комплексът е изграден от неговите ученици, които идвали в планината, за да получат своето образование.
Още от създаването си Рилският манастир е бил подкрепян и уважаван от българските владетели. Големи дарения са правени от почти всеки цар от Второто българско царство до османското завоевание, което превръща манастира в културен и духовен център на българското национално самосъзнание, достигнало своя апогей през XII-XIV в.
Рилският манастир е възстановен на сегашното си място от Хрелю, феодал, през първата половина на XIV в. От този период датират и най-старите сгради в комплекса – кулата на Хреля (1334-1335 г.) и малката църква в непосредствена близост до нея (1343 г.).
Епископският трон и богато гравираните порти на манастира също принадлежат към това време. Пристигането на османците в края на XIV в. обаче е последвано от многобройни набези и разрушаване на манастира в средата на XV в.
Благодарение на даренията на султанката Мара Бранкович, Руската православна църква и манастира Росикон от Атон Рилският манастир е възстановен в края на XV в. от трима братя от района на Дупница. С влиянието на султана Мара Бранкович през 1469 г. мощите на Иван Рилски са пренесени от Търново в новия комплекс.
През вековете на чуждо владичество комплексът изпълнява ролята на хранилище на българския език и култура. През епохата на Българското възраждане (XVIII-XIX в.) той е разрушен от пожар през 1833 г., след което е възстановен между 1834 и 1862 г. с помощта на заможни българи от цялата страна под ръководството на известния архитект Алекси Рилец.
Изграждането на жилищните сгради започва през 1816 г., а към кулата Хрелю е добавена камбанария през 1844 г. През този период Неофит Рилски основава училище в манастира. Манастирът е известен с това, че е едно от скривалищата на български революционери като Васил Левски, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
Манастирският комплекс, смятан за един от най-значимите шедьоври на българската възрожденска архитектура, е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983 г. става част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. От 1991 г. той е изцяло подчинен на Светия синод на Българската православна църква.
На 25 май 2002 г. папа Йоан Павел II посещава Рилския манастир по време на поклонническото си пътуване в България. Той е посрещнат от игумена на манастира, епископ Йоан, който е бил наблюдател на Втория ватикански събор.
Каква подготовка Ви е нужна, за да се насладите на разходка в Рилския манастир?
Разходката в Рилския манастир може да бъде и пълноценна и здравословна, ако се подготвите подходящо. Ето и кратки, но практични съвети:
- Ако посещавате манастира през лятото – непременно носете лятна шапка, за да се предпазите от слънцето и използвайте слънцезащита;
- Тъй като температурите са високи, използвате преносим вентилатор – подходящо е да е за врат, за да бъдат ръцете Ви свободни. Можете да потърсите т.нар. neck fans, които са с дизайна на слушалки и се носят на врата или тип огърлица. Ако сте с дълга коса – можете да вземете т.нар. bladeless neck fan.
- Ако сте с детска количка – за детето в количката също пригответе т,нар, stroller fan (cli-on, tripod), който може да се закрепва с щипка или трипод.
- Носете вода. Ако планирате да направите пикник – можете да подготвите и вентилатор с изпарител (misting fan), за да понижите температурата за всички.
- Подгответе се за историята на манастира:
История на Рилския манастир „Свети Иван Рилски“
Сегашният манастир е недалеч от мястото, където е бил построен, близо до град Пастра. Отвъд него тече река Рила. Има пет етажа, от които четири са видими, което го прави най-големият манастир в България. Границите на Османската империя през 1834 г., когато са построени сегашните структури, отчитат тази уникалност на структурата. Музеят се намира на приземния етаж.
Свети Йоан Рилски изгражда манастира „Св. Йоан Рилски“ през годините 927-941 г. на мястото на по-ранен метох. От негови ученици), според някои автори, в Рила планина. Местният феодален владетел протосеваст Хрельо построява отбранителна кула и скромна еднокорабна църква в двора на сегашния манастир през 1335 г. Кулата на манастирския комплекс е най-старата запазена сграда. Параклисът „Свето Преображение Господне“, който включва безценни стенописи от 1430-те години, се намира на върха на кулата.
Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат от цар Иван Шишман (1371–1393), е издадена на 21 септември 1378 г. и предоставя на манастира 20 села и техните територии като феодални владения.
Кюстендилският кадия е инструктиран от османските власти да утвърди съществуващите привилегии на манастира още през 1402 г. Има 21 монаси, изброени поименно в данъчен регистър от 1520 до 1521 г. [3] Тленните останки на Св. Рила са върнати на Рилския манастир от Търново през 1469 г. с помощта на Мара Бранкович.
Манастирът е основан като средище за обучение и книжовност. Значителна учителска дейност в него е имал Неофит Рилски, създал тук училище през Възраждането. В манастира намират убежище велики български революционери като Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
Манастир „Св. Йоан Рилски“ през 1778 г. поразява пожар. Между 1816 и 1819 г. Алекси Рилец проектира и построява източното, северното и западното крило. Той го обновява през 1784 г. През 1833 г. значителна част от манастирът отново опожарява и Алексий го възстановява отново под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя.През 1840 г. Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев създават нов иконостас за църквата.
В навечерието на Великден в манастира е имало 350 монаси, [6] според разкази на американски мисионери, които са посетили там през 1862 г.
Манастирският комплекс сега е с площ от 8800 м2, от които 5500 м2 са сгради. Самотният двор, който има неправилна петоъгълна форма, е заобиколен от всички страни от манастирските крила, строени по различно време на четвърто и пето ниво.
Архитектура на Рилския манастир „Свети Иван Рилски“
Целият комплекс заема площ от 8800 m² и има правоъгълна форма, съсредоточена във вътрешния двор (3200 m²), където са разположени кулата и главната църква.
Главна църква на Рилския манастир „Свети Иван Рилски“
План на главната църква на Рилския манастир „Свети Иван Рилски“
Главната църква на манастира е издигната в средата на XIX век. Неин архитект е Павел Йоанов, който работи по нея от 1834 до 1837 г. Църквата има пет купола, три олтара и два странични параклиса, а един от най-ценните предмети вътре е позлатеният иконостас, известен с дърворезбата си, чието създаване отнема пет години на четирима майстори: Атанас Теладур, Петър и Георги Дашини и Димитър Станишев. Съмнително е участието на Петре Филипович-Гарката.
Стенописите, завършени през 1846 г., са дело на много майстори от Банско, Самоков и Разлог, сред които и известните братя Захари Зограф и Димитър Зограф. В църквата се намират и много ценни икони, датиращи от XIV до XIX век. Портиките в двора имат мамлюкско влияние с раираната живопис и куполите, които стават по-популярни в Османската империя след завладяването на Египет.
Жилищна част а Рилския манастир „Свети Иван Рилски“
Четириетажната (без да се брои сутеренът) жилищна част на комплекса се състои от 300 стаи, четири параклиса, стая на абата, кухня (отличаваща се с необичайно големите си съдове), библиотека, в която се съхраняват 250 ръкописа и 9000 старопечатни издания, и стая на дарителя. Външният вид на комплекса, с високите си каменни стени и малки прозорци, прилича повече на крепост, отколкото на манастир.
Манастирски музей
Музеят на Рилския манастир е особено известен с това, че в него се съхранява Рафаиловият кръст – дървен кръст, изработен от цяло парче дърво (81×43 см). Той е издялан от монах на име Рафаил с помощта на фини бургии и увеличителни лещи, за да бъдат пресъздадени 104 религиозни сцени и 650 миниатюрни фигурки. Работата по това произведение на изкуството продължава не по-малко от 12 години, преди да бъде завършено през 1802 г., когато монахът губи зрението си.