Обект на световното наследство е забележителност или район, защитен по силата на международна конвенция, администрирана от Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Обектите на световното наследство се определят от ЮНЕСКО, тъй като имат културно, историческо, научно или друго значение. За обектите се преценява, че съдържат „културно и природно наследство от цял свят, което се счита за изключително ценно за човечеството„.
За да бъде избран, обектът на световното наследство трябва да е по някакъв начин уникална забележителност, която е географски и исторически разпознаваема и има специално културно или физическо значение.
Например, обекти на световното наследство могат да бъдат древни руини или исторически структури, сгради, градове, пустини, гори, острови, езера, паметници, планини или диви местности.
Обектът на световното наследство може да означава забележително постижение на човечеството и да служи като доказателство за нашата интелектуална история на планетата, или да е място с голяма природна красота.
Към юли 2021 г. в 167 държави съществуват общо 1154 обекта на световното наследство (897 културни, 218 природни и 39 смесени ценности). С 58 избрани области Италия е страната с най-много обекти в списъка. Можете да разгледате обектите на световно населдство и в движение от таблет, смартфон или смарт часовник.
Обектите са предназначени за практическо опазване за потомството, които в противен случай биха били изложени на риск от посегателства на хора или животни, неконтролиран, неконтролируем или неограничен достъп или заплаха от местна административна небрежност. Обектите са обособени от ЮНЕСКО като защитени зони.
Списъкът на обектите на световното наследство се поддържа от международната Програма за световно наследство, управлявана от Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, съставен от 21 „държави-страни“, които се избират от Общото събрание.
Програмата каталогизира, назовава и съхранява обекти с изключително културно или природно значение за общата култура и наследство на човечеството. Началото на програмата е поставено с „Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство“, която е приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 г. Оттогава 194 държави са ратифицирали конвенцията, което я прави едно от най-широко признатите международни споразумения и най-популярната културна програма в света
История на обектите на световно наследство
През 1954 г. правителството на Египет решава да построи новия язовир „Асуан“, чийто бъдещ резервоар в крайна сметка ще залее голяма част от долината на Нил, съдържаща културни съкровища от древен Египет и древна Нубия. През 1959 г. правителствата на Египет и Судан се обръщат към ЮНЕСКО с молба да им съдейства за опазване и спасяване на застрашените паметници и обекти.
Произход на обектите на световно наследство
През 1960 г. генералният директор на ЮНЕСКО започва Международна кампания за спасяване на паметниците на Нубия. в резултат на този призив са разкопани и регистрирани стотици обекти, възстановени са хиляди предмети, както и са спасени и преместени на по-високо място няколко важни храма.
Най-известните от тях са храмовите комплекси в Абу Симбел и Филае. Кампанията приключва през 1980 г. и се счита за успешна. В знак на благодарност към страните, които особено са допринесли за успеха на кампанията, Египет дарява четири храма: Храмът на Дендур е преместен в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, Храмът на Дебод – в Парк дел Оесте в Мадрид, Храмът на Тафе – в Райксмузеум ван Оудеден в Лайден, а Храмът на Елсиа – в Музей Егицио в Торино.
Проектът струва 80 млн. щатски долара (еквивалент на 263,1 млн. щатски долара през 2021 г.), от които около 40 млн. щатски долара са събрани от 50 държави. успехът на проекта води до други кампании за опазване, като спасяването на Венеция и нейната лагуна в Италия, руините на Мохенджо-даро в Пакистан и храмовите комплекси Борободур в Индонезия.
Заедно с Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места ЮНЕСКО инициира проект на конвенция за опазване на културното наследство.
Конвенция и предистория на обектите на световно наследство
Конвенцията (подписаният документ за международно споразумение), която ръководи работата на Комитета за световно наследство, е разработена в продължение на седем години (1965-1972 г.).
Инициатор на идеята за опазване на местата с голямо културно или природно значение са Съединените щати. На конференция в Белия дом през 1965 г. е отправен призив за създаване на „Тръст за световно наследство“, който да опазва „превъзходните природни и живописни зони и исторически обекти в света за настоящето и бъдещето на всички граждани на света“.
Международният съюз за опазване на природата разработва подобни предложения през 1968 г., които са представени през 1972 г. на Конференцията на ООН за околната среда на човека в Стокхолм. В рамките на Комитета за световно наследство от страните, подписали Конвенцията, се изисква да изготвят и представят периодични доклади с данни, предоставящи на комитета преглед на изпълнението на Конвенцията за световното наследство от всяка участваща страна и „моментна снимка“ на текущите условия в обектите на световното наследство.
Въз основа на проекта за конвенция, иницииран от ЮНЕСКО, в крайна сметка всички страни се споразумяват за единен текст и „Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство“ е приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 г.
Конвенцията влиза в сила на 17 декември 1975 г. Към март 2022 г. тя е ратифицирана от 194 държави: 190 държави – членки на ООН, 2 държави – наблюдатели на ООН (Светият престол и Държавата Палестина) и 2 държави в свободна асоциация с Нова Зеландия (островите Кук и Ниуе). Само три държави – членки на ООН, не са ратифицирали конвенцията: Лихтенщайн, Науру и Тувалу.
Цели и положителни резултати
С определянето на местата като обекти на световното наследство ЮНЕСКО иска да спомогне за предаването им на бъдещите поколения. Мотивацията ѝ е, че „наследството е нашето наследство от миналото, това, с което живеем днес“ и че както културното, така и природното наследство са „незаменими източници на живот и вдъхновение“.
Мисията на ЮНЕСКО по отношение на световното наследство се състои от осем подцели. Те включват насърчаване на ангажираността на държавите и местното население към опазването на световното наследство по различни начини, предоставяне на спешна помощ за обекти в опасност, предлагане на техническа помощ и професионално обучение и подпомагане на дейностите на държавите – страни по Конвенцията за повишаване на обществената осведоменост.
Включването в списъка на обектите на световното наследство може да окаже положително въздействие върху обекта, околната среда и взаимодействията между тях. Обектът, включен в списъка, получава международно признание и правна защита и може да получи средства, наред с други, от Фонда за световно наследство, за да улесни опазването му при определени условия.
Сред успешните примери на ЮНЕСКО са възстановяванията на следните четири обекта: Освен това местното население в околностите на обекта може да се възползва от значително увеличените приходи от туризъм[20]. Когато има значително взаимодействие между хората и природната среда, те могат да бъдат признати за „културни пейзажи“.
Процес на номиниране на обекти на световно наследство
Страната трябва първо да определи своите значими културни и природни обекти в документ, известен като Предварителен списък. След това тя може да включи избраните от този списък обекти в досие за номинация, което се оценява от Международния съвет за паметниците и забележителните места и от Световния съюз за опазване на природата.
Дадена държава не може да номинира обекти, които не са били включени в предварителния списък. Двата международни органа отправят препоръки към Комитета за световно наследство за нови номинации. Комитетът заседава веднъж годишно, за да определи кои номинирани обекти да бъдат добавени в Списъка на световното наследство; понякога той отлага решението си или изисква повече информация от страната, която е номинирала обекта. Съществуват десет критерия за подбор – обектът трябва да отговаря на поне един от тях, за да бъде включен в списъка.
Критерии за подбор на обектите на световно наследство
До 2004 г. съществуват шест комплекта критерии за културно наследство и четири за природно наследство. През 2005 г. ЮНЕСКО ги променя и сега има един набор от десет критерия. Номинираните обекти трябва да са с „изключителна универсална стойност“ и да отговарят на поне един от десетте критерия.
Културни критерии
- „Да представлява шедьовър на човешкия творчески гений“
- „Да демонстрира важен обмен на човешки ценности за определен период от време или в рамките на една културна област в света, относно развитието на архитектурата или технологията, монументалните изкуства, градоустройството или ландшафтния дизайн“
- „Да е уникално или поне изключително свидетелство за културна традиция или за цивилизация, която е жива или е изчезнала“
- „Да бъде изключителен пример за вид сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, който илюстрира значителен(и) етап(и) в човешката история“
- „Да бъде изключителен пример за традиционно човешко селище, земеползване или използване на морето, което е представително за дадена култура (или култури) или за взаимодействието на човека с околната среда, особено когато е станало уязвимо под въздействието на необратими промени“
- „Да е пряко или осезаемо свързано със събития или живи традиции, с идеи или вярвания, с художествени и литературни произведения с изключителна универсална значимост“.
Природни критерии
- „Да съдържа превъзходни природни феномени или райони с изключителна природна красота и естетическо значение“
- „Да са изключителни примери, представящи основни етапи от историята на Земята, включително запис на живота, значими текущи геоложки процеси в развитието на земните форми или значими геоморфни или физиографски характеристики“
- „Да бъдат изключителни примери, представящи значими протичащи екологични и биологични процеси в еволюцията и развитието на сухоземни, сладководни, крайбрежни и морски екосистеми и общности от растения и животни“.
- „Да съдържат най-важните и значими природни местообитания за опазване на биологичното разнообразие in-situ, включително такива, в които се срещат застрашени видове с изключителна универсална стойност от гледна точка на науката или опазването“
Разширения и други модификации
Дадена държава може да поиска разширяване или намаляване на границите, промяна на официалното име или промяна на критериите за подбор на някой от вече включените обекти. Всяко предложение за значителна промяна на границите или за промяна на критериите за подбор на обекта трябва да бъде представено като нова номинация, включително първо да бъде включено в предварителния списък, а след това в досието за номинация.
Искане за незначителна промяна на границите, която не оказва значително въздействие върху обхвата на обекта или не засяга неговата „изключителна универсална стойност“, също се оценява от консултативните органи, преди да бъде изпратено до комитета.
Такива предложения могат да бъдат отхвърлени както от консултативните органи, така и от комитета, ако те преценят, че става дума за значителна, а не за незначителна промяна. предложенията за промяна на официалното име на даден обект се изпращат директно до комитета.
Заплахи за обектите на световно наследство
Даден обект може да бъде добавен към Списъка на световното наследство в опасност, ако условията застрашават характеристиките, заради които забележителността или районът са включени в Списъка на световното наследство. Такива проблеми могат да включват въоръжени конфликти и войни, природни бедствия, замърсяване, бракониерство или неконтролирана урбанизация или човешко развитие.
Този списък на опасностите има за цел да повиши международната осведоменост за заплахите и да насърчи предприемането на противодействащи мерки. Заплахите за даден обект могат да бъдат както доказани непосредствени заплахи, така и потенциални опасности, които биха могли да имат неблагоприятно въздействие върху обекта.
Състоянието на опазването на всеки обект от опасния списък се преразглежда ежегодно; след това Комитетът може да поиска допълнителни мерки, да заличи обекта от списъка, ако заплахите са престанали, или да разгледа възможността за заличаване както от Списъка на световното наследство в опасност, така и от Списъка на световното наследство.
Само три обекта някога са били заличавани от списъка: Светилището на арабския орикс в Оман, Дрезденската долина на Елба в Германия и Морският търговски град Ливърпул в Обединеното кралство. Светилището на арабския орикс е директно извадено от списъка през 2007 г., вместо първо да бъде включено в списъка на опасните обекти, след като оманското правителство решава да намали площта на защитената територия с 90 %.
Долината на Елба в Дрезден е включена за първи път в списъка на опасните обекти през 2006 г., когато Комитетът за световно наследство решава, че плановете за изграждане на моста Валдшльошен ще променят значително пейзажа на долината. В отговор градският съвет на Дрезден се опитва да спре изграждането на моста.
Въпреки това, след като няколко съдебни решения позволяват изграждането на моста да продължи, долината е извадена от Списъка на световното наследство през 2009 г. Статутът на Ливърпул като световно наследство е отменен през юли 2021 г., след като развитието на строежите (Liverpool Waters и Bramley-Moore Dock Stadium) на северните докове на обекта на световното наследство води до „необратима загуба на атрибути“ на обекта.
Първата глобална оценка за количествено измерване на заплахите за обектите на световното природно наследство установява, че през последните две десетилетия 63 % от обектите са били увредени от нарастващия човешки натиск, включително навлизащите пътища, селскостопанска инфраструктура и населени места.
От обектите на световното природно наследство, в които има гори, 91 % са претърпели известни загуби от 2000 г. насам. Много от тях са по-застрашени, отколкото се смяташе досега, и изискват незабавни действия за опазване.
Освен това унищожаването на културни ценности и обекти, създаващи идентичност, е една от основните цели на съвременните асиметрични войни. Затова терористи, бунтовници и наемни армии умишлено разбиват археологически обекти, свещени и светски паметници и плячкосват библиотеки, архиви и музеи. ООН, мироопазващите сили на ООН и ЮНЕСКО в сътрудничество с Blue Shield International работят активно за предотвратяването на подобни действия.
Създадени са и „Списъци без удари“, за да се защитят културните ценности от въздушни удари. Само чрез сътрудничество с местното население обаче може да се осъществи устойчива защита на обектите на световното наследство, археологическите находки, експонатите и археологическите обекти от разрушаване, разграбване и ограбване. Президентът-основател на Blue Shield International Карл фон Хабсбург обобщава това с думите: „Без местната общност и без местните участници това би било напълно невъзможно“.
Критика
Въпреки успехите на включването в списъка на световното наследство за насърчаване на опазването на околната среда, администрираният от ЮНЕСКО проект предизвиква критики. Причината за това е забелязаното недостатъчно представяне на обекти на наследството извън Европа, спорните решения за избор на обекти и неблагоприятното въздействие на масовия туризъм върху обекти, които не са в състояние да се справят с бързото нарастване на броя на посетителите. Кандидатурите за включване на обекти в списъка често са продължителни и скъпи, което поставя по-бедните страни в неравностойно положение.
Пример за това са усилията на Еритрея за популяризиране на Асмара. През 2016 г. се съобщава, че австралийското правителство успешно лобира усилията за опазване на обекта на световното наследство Големия бариерен риф[37] да бъдат премахнати от доклада на ЮНЕСКО, озаглавен „Световно наследство и туризъм в условията на променящ се климат“.
Действията на австралийското правителство, включващи значителни разходи за лобиране и посещения на дипломати, бяха в отговор на загрижеността му относно отрицателното въздействие, което етикетът „в риск“ може да окаже върху приходите от туризъм в обявения преди това за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
През 2021 г. международни учени препоръчват на ЮНЕСКО да включи Големия бариерен риф в списъка на застрашените, тъй като глобалните климатични промени са причинили допълнително негативно състояние на коралите и качеството на водата. Отново австралийското правителство води кампания срещу това.
През юли 2021 г. Комитетът за световно наследство, съставен от дипломатически представители на 21 държави, пренебрегва оценката на ЮНЕСКО, базирана на проучвания на учени, „че рифът очевидно е застрашен от изменението на климата и затова трябва да бъде включен в списъка“. Според групите за защита на околната среда това „решение е победа на циничното лобиране и че Австралия, като пазител на най-големия коралов риф в света, сега е на изпитателен срок“.
Няколко места, включени в списъка, като Джордж Таун в Пенанг, Каско Виехо в Панама и Хộи Ан във Виетнам, се борят да намерят баланса между икономическите ползи от обслужването на значително увеличения брой посетители след признаването и запазването на оригиналната култура и местните общности.
Статистика
Комитетът за световно наследство е разделил света на пет географски зони, които нарича региони: Африка, арабските държави, Азия и Тихия океан, Европа и Северна Америка и Латинска Америка и Карибския басейн. Русия и държавите от Кавказ са класифицирани като европейски, а Мексико и Карибският басейн – като принадлежащи към зоната на Латинска Америка и Карибите.
Географските зони на ЮНЕСКО също така поставят по-голям акцент върху административните, а не върху географските асоциации. Следователно остров Гоф, намиращ се в южната част на Атлантическия океан, е част от регион Европа и Северна Америка, тъй като британското правителство е номинирало обекта.
Таблицата по-долу включва разбивка на обектите според тези зони и тяхната класификация към юли 2021 г:
| Зона/регион | Културен | Естествено | Смесени | Обща сума | Процент | Държави с вписани имоти |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Африка | 54 | 39 | 5 | 98 | 8,49% | 35 |
| Арабски държави | 80 | 5 | 3 | 88 | 7,63% | 18 |
| Азия и Тихия океан | 195 | 70 | 12 | 277* | 24,00% | 36 |
| Европа и Северна Америка | 468 | 66 | 11 | 545* | 47,23% | 50 |
| Латинска Америка и Карибите | 100 | 38 | 8 | 146* | 12,65% | 28 |
| Обща сума | 897 | 218 | 39 | 1154 | 100% |